[1] За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
[2] Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли.
[3] Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни.
[4] Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата.
[5] Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка.
[6] Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
[7] Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие?
[8] Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там!
[9] Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море,
[10] и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне.
[11] И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина.
[12] Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
[13] Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка.
[14] Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това.
[15] Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята.
[16] Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях.
[17] Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те!
[18] Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе.
[19] Ти, Боже, погубваш нечестивите, отдръпни от мен кръвожадните мъже,
[20] които говорят злобно против Тебе! Твоите врагове се вдигнаха напразно.
[21] Господи, не мразя ли Твоите врагове и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
[22] От цялото си сърце ги мразя – те са врагове за мене.
[23] Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми! Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
[24] Виж дали не вървя по лош път, води ме по вечния път!