[1] Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?
[2] Земните царе въстават и князете заговорничат против Господа и Неговия помазаник.
[3] Те казват: „Да разкъсаме техните окови и да отхвърлим от нас техните вериги.“
[4] Този, Който обитава небесата, ще се изсмее, Господ ще ги подиграе.
[5] Тогава ще им заговори в гнева Си и ще ги смути с яростта Си.
[6] „Аз помазах Своя Цар над Сион, Своята свята планина.“
[7] Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа. Той ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих!“
[8] Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и всичко до края на земята – за Твое притежание.
[9] Ще ги управляваш с железен жезъл, ще ги строшиш като глинен съд.“
[10] Затова, вразумете се вие, царе! Поучете се, земни съдии!
[11] Служете на Господа със страх! И в радостта си треперете!
[12] Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи и да не ви отведе пътят ви към гибел, защото Неговият гняв ще пламне скоро. Блажени са всички, които се уповават на Него!