[1] Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
[2] Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог.
[3] Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“
[4] Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража.
[5] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин.
[6] Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне.
[7] И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
[8] Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
[9] защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка.
[10] Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме.
[11] Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
[12] Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри.
[13] Господи, обърни се най-после! Смили се над Своите служители!
[14] Насити ни с милостта Си от ранни зори и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
[15] Развесели ни отново след преживените дни на наказания; заради отминалите години на страдание.
[16] Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти и Твоята слава пред синовете Му!
[17] Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас и да укрепват делата на ръцете ни! Да, делата на ръцете ни укрепвай!