[1] Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен.
[2] Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър;
[3] Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра.
[4] Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители.
[5] Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена.
[6] Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините.
[7] От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
[8] издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил.
[9] Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята.
[10] Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините,
[11] поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си.
[12] Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си.
[13] Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
[14] Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна
[15] и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
[16] Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади;
[17] по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите,
[18] високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците.
[19] Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва.
[20] Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове;
[21] млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си.
[22] Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища.
[23] Човек отива по делата си и се труди до вечерта.
[24] Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения.
[25] Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества.
[26] Там плават кораби, там е онзи левиатан, който си създал да се гмурка в него.
[27] Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме.
[28] Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
[29] Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта.
[30] Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята.
[31] Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си!
[32] Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят.
[33] Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам.
[34] Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа.
[35] Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя!