[1] Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
[2] Кой може да изрази могъществото на Господа, кой може да изрече всички похвали за Него?
[3] Блажени са онези, които спазват Закона и постъпват праведно по всяко време.
[4] Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ,
[5] за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля заедно с Твоите избраници.
[6] Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
[7] Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет, не си спомниха многото Ти милости и възроптаха при морето, при Червеното море.
[8] Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
[9] Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна. Той ги преведе по бездните като по сухо,
[10] спаси ги от ръката на противника и ги избави от ръката на врага.
[11] Водите покриха враговете им, не остана нито един от тях.
[12] Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи, изпяха хвалебна песен за Него.
[13] Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговия съвет;
[14] увлякоха се от лакомия в пустинята и изкусиха Бога в необитаемата местност.
[15] И Той изпълни това, което искаха, но изпрати болест на телата им.
[16] Тогава завидяха в стана на Мойсей и на Аарон, посветен на Господа.
[17] Земята се разтвори, погълна Датан и покри хората на Авирон.
[18] И огън пламна в тяхното сборище, пламък изгори нечестивите.
[19] Направиха телец на Хорив и се поклониха на идола;
[20] и замениха славата на своя Бог с образа на вол, който яде трева.
[21] Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
[22] дела, достойни за учудване в земята на Хам, страшни при Червено море.
[23] И щеше да ги унищожи, ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
[24] После те презряха желаната земя, не вярваха на Неговото обещание
[25] и роптаеха в шатрите си, не се вслушваха в гласа на Господа.
[26] И Той вдигна ръката Си против тях, за да ги повали в пустинята,
[27] да повали потомците им сред народите и да ги разсее по другите земи.
[28] Те се присъединиха към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
[29] и разгневиха Бога с делата си, и върху тях връхлетя голяма гибел.
[30] Но стана Финеес и ги осъди, и гибелта престана.
[31] И това му се зачете за праведно дело от род в род за вечни времена.
[32] И пак разгневиха Бога при водите на Мерива и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
[33] защото те огорчиха духа му и той говори необмислено с устата си.
[34] Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ,
[35] а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки;
[36] служиха на техните идоли, които им станаха примка.
[37] Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове;
[38] проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.
[39] Така се оскверниха чрез делата си, блудстваха с постъпките си.
[40] И Господ се разгневи силно срещу Своя народ, погнуси се от Своите избраници.
[41] Предаде ги в ръцете на езичниците и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
[42] Враговете им ги потискаха и те бяха сломени под тяхната власт.
[43] Много пъти Той ги избавяше, но те Го огорчаваха с упорството си.
[44] Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги, когато чуваше техните вопли,
[45] и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше поради голямата Си милост;
[46] и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
[47] Господи, Боже наш, спаси ни и ни събери измежду народите, за да прославяме Твоето свято име, да се хвалим с Твоята слава!
[48] Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“