[1] Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох.
[2] Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена,
[3] това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи.
[4] Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
[5] Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си,
[6] за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си.
[7] Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.
[8] И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.
[9] Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.
[10] Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
[11] забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.
[12] Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.
[13] Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена.
[14] Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина.
[15] Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода.
[16] И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.
[17] Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния.
[18] Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си.
[19] И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
[20] Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
[21] Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил,
[22] защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.
[23] Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето,
[24] за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб.
[25] Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита.
[26] Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.
[27] И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,
[28] които падаха сред стана им, около техните шатри.
[29] И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха.
[30] А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,
[31] гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил.
[32] Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.
[33] Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут.
[34] Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога.
[35] И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.
[36] Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,
[37] защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му.
[38] Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост.
[39] И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.
[40] Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя?
[41] И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
[42] Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,
[43] когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си.
[44] Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води;
[45] изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват;
[46] даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците;
[47] лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана;
[48] добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии.
[49] Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
[50] Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;
[51] порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам;
[52] а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята.
[53] Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето;
[54] и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила.
[55] И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
[56] Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му;
[57] отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;
[58] огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
[59] Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,
[60] като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората;
[61] и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
[62] Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство.
[63] Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му.
[64] Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
[65] Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;
[66] отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.
[67] И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,
[68] а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше.
[69] И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.
[70] Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете;
[71] отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
[72] И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.