[1] На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.
[2] Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
[3] В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.
[4] Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.
[5] Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.
[6] Премислям отминалите дни и годините на древните времена.
[7] Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:
[8] „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен?
[9] Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?
[10] Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
[11] Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
[12] Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням.
[13] Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.
[14] Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог?
[15] Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.
[16] Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф.
[17] Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха.
[18] Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде.
[19] Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше.
[20] Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя.
[21] Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.