[1] Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.
[2] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
[3] защото Твоите стрели ме улучиха и Твоята ръка тежи върху мене.
[4] Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен. Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
[5] защото моите беззакония надвишиха главата ми, като тежък товар ме притиснаха.
[6] Вонят и гноясват моите рани поради безумието ми.
[7] Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя нажален,
[8] защото цял се треса от треска и нищо здраво няма в тялото ми.
[9] Изнемощях и съвсем съм разбит; аз викам от мъките на своето сърце.
[10] Господи, пред Тебе са всичките ми желания и моето стенание не е скрито от Тебе.
[11] Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха, изчезва и светлината на очите ми.
[12] Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми и моите роднини ме избягват.
[13] А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и замислят коварства всеки ден.
[14] Но аз като глух – не чувам, и съм като ням, който не отваря устата си.
[15] Станах като човек, който не чува, и няма в устата си отговор,
[16] защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
[17] И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове; когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
[18] Близко съм до това да падна и страданието не ме напуска никога.
[19] Беззаконието си признавам, съкрушен съм заради греха си.
[20] А онези, които враждуват с мене без причина, са силни; онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
[21] Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене, защото следвам доброто.
[22] Господи, Боже мой, не ме изоставяй, не се отдалечавай от мене;
[23] Господи, Спасителю мой, побързай ми на помощ!“