[1] За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
[2] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон.
[3] Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене.
[4] Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил.
[5] На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше;
[6] към Тебе викаха за помощ и биваха спасени.
[7] Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа.
[8] Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
[9] „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
[10] Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди.
[11] На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог.
[12] Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма.
[13] Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават,
[14] разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.
[15] Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.
[16] Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
[17] Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми.
[18] Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат.
[19] Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
[20] Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
[21] Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна.
[22] Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша.
[23] Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя.
[24] Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
[25] защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове.
[26] Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
[27] Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги!
[28] Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове,
[29] защото царството е на Господа и Той е владетел на народите.
[30] Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
[31] Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение.
[32] Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.