[1] Поучение на Асаф. Боже, защо ни отхвърли завинаги, защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
[2] Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност, който спаси като начало на Своето наследство. Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
[3] Простри ръцете Си към вековните развалини. Врагът разруши всичко в светилището.
[4] Твоите врагове крещят сред храма Ти. Поставиха своите знаци за знамена.
[5] Приличаха на секачи в гъсталак.
[6] Ето разбиват в него всички украси с брадви и чукове.
[7] Запалиха Твоето светилище и оскверниха жилището на Твоето име.
[8] Замислиха да ни изтребят до крак и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
[9] Знамения за нас не се виждат. Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
[10] Докога, Господи, врагът ще ни укорява и противникът ще пренебрегва Твоето име?
[11] Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си? Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
[12] Бог е мой цар от древността. Той е спасението по земята.
[13] Ти раздели морето със силата Си и строши главите на водните чудовища.
[14] Строши главата на левиатана и я даде за храна на пустинните животни.
[15] Ти раздели извори и потоци, пресуши буйни реки.
[16] Твой е денят, също и нощта. Ти създаде светлината и слънцето.
[17] Ти установи всички граници на земята, направи лятото и зимата.
[18] Спомни си, че врагът хулеше Господа; един безумен народ пренебрегва Твоето име.
[19] Не давай на зверовете душата на Своята гургулица! Не забравяй живота на Своите сиромаси.
[20] Погледни към Своя завет! Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
[21] Не оставяй потиснатият да се върне посрамен! Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
[22] Стани, Боже, защити делото Си; припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
[23] Не забравяй вика на Твоите противници, растящия рев на въстаналите против Тебе.