[1] За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.
[2] Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада, всеки ден ме притеснява.
[3] Моите врагове цял ден ме дебнат, защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.
[4] В деня, когато се страхувам, аз се уповавам на Тебе.
[5] С Божията помощ прославям словото Му, на Бога се уповавам. Няма да се уплаша – какво може да ми стори човек?
[6] Всеки ден изопачават думите ми, всичките им помисли са за зло против мене.
[7] Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, дебнат за моя живот.
[8] Ще се избавят ли въпреки своята вина? Боже, повали с гняв тези хора!
[9] Ти преброи скитанията ми. Събери сълзите ми в Своя съд. Не са ли отбелязани те в Твоята книга?
[10] Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад. Това узнах, че Бог е с мене.
[11] С Божията помощ ще прославя словото Му, в името на Господа ще прославя обещанието Му.
[12] На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша – какво може да ми стори човек?
[13] Боже, длъжен съм да изпълня обетите си, ще Ти въздам благодарствени приноси.
[14] Защото Ти избави живота ми от смърт, краката ми – от препъване, за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.