[1] Премъдростта си създаде дом, издяла седемте му стълба,
[2] закла жертва, размеси виното, приготви трапезата си.
[3] Тя изпрати слугините си да призовават по най-високите места на града:
[4] „Който е неразумен, нека се обърне насам!“ И на безумните тя каза:
[5] „Елате, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила.
[6] Изоставете неразумността и ще живеете, и вървете по пътя на разума.“
[7] Който поучава присмехулника, ще получи безславие, и който изобличава нечестивия – петно.
[8] Не изобличавай присмехулника, за да не те намрази. Изобличавай мъдрия, той ще те обикне.
[9] Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той ще напредне в знанието.
[10] Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта, и познанието на Всесвятия е разум,
[11] защото заради мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.
[12] Ако си мъдър, ти си мъдър за себе си, и ако си присмехулник, ти сам ще понесеш последствията.
[13] Безразсъдната жена е бъбрива, глупава и нищо не разбира.
[14] Тя седи при вратата на къщата си, на стол по най-високите места в града,
[15] за да вика на минувачите, които вървят по пътя си:
[16] „Който е глупав, нека се отбие тука!“ На неразумния казва:
[17] „Крадената вода е сладка и укритият хляб е приятен“.
[18] Но той не знае, че там са мъртъвците и че поканените от нея са в дълбочините на преизподнята.