Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Сърцето на царя е в ръката на Господа, както водните потоци: Той го насочва натам, накъдето поиска.

[2] Всички пътища на човека са прави в собствените му очи, но Сам Господ преценява сърцата.

[3] Да се придържаш към правдата и правосъдието е по-угодно на Господа, отколкото жертвата.

[4] Горделивите очи и надутото сърце, които са светилник за нечестивите, са грях.

[5] Помислите на прилежния водят към печалба, а всеки припрян търпи немотия.

[6] Придобиването на съкровища с лъжлив език е като отлитащо дихание за онези, които търсят смъртта.

[7] Насилието на нечестивите ще се струпа върху тях, защото отказват да се придържат към правдата.

[8] Крив е пътят на виновния човек, а на чистия човек делата са прави.

[9] По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в обща къща със свадлива жена.

[10] Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира никакво състрадание в неговите очи.

[11] Когато наказват присмехулник, простият помъдрява, а когато вразумяват мъдрия, той придобива знания.

[12] Справедливият проучва дома на нечестивия и вижда как нечестивите падат в злочестие.

[13] Който затуля ухо за вопъла на сиромаха, и сам той ще викне, но няма да го чуят.

[14] Тайният подарък потушава гнева, а дарът в пазвата укротява силната ярост.

[15] Когато правосъдието се спазва, това е радост за праведника, а за онези, които вършат зло, е мъчение.

[16] Човекът, който се отбива от пътя на благоразумието, ще се окаже сред обитателите на ада.

[17] Който обича веселбите, ще изпадне в беда, а който обича виното и тлъстината, няма да забогатее.

[18] Нечестивият ще бъде откупна цена за праведния и измамникът – за чистосърдечните.

[19] По-добре да живееш сам в пустинно място, отколкото със свадлива и гневлива жена.

[20] В къщата на мъдрия има съкровище, ценно като благоуханно масло, а глупавият човек го разпилява.

[21] Който се стреми към вярност и благост, ще постигне живот, правда и почит.

[22] Мъдрият човек превзема с пристъп града на силните войни и разрушава крепостта, на която са се надявали.

[23] Който въздържа устата и езика си, опазва живота си от опасности.

[24] Надменният горделивец – името му е присмехулник – постъпва с необуздана гордост.

[25] Алчността на ленивия човек ще го погуби, защото ръцете му не помръдват да работят;

[26] той е обхванат от голяма алчност всеки ден, а праведникът дава и не му се свиди.

[27] Жертвата на нечестивите е мерзост пред Бога, най-вече когато се принася със зла умисъл.

[28] Лъжливият свидетел ще бъде постигнат от гибел, а човекът, който се вслушва, ще говори предпазливо.

[29] Нечестивият човек има дръзко лице, за показ, а праведният насочва правилно пътя си.

[30] Нито мъдрост, нито разум, нито замисъл устояват срещу Господа.

[31] Подготвят коня за ден на битка, но успехът идва от Господа.

Книга Притчи на Соломон — Chapters