[1] Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас?
[2] Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата.
[3] Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите:
[4] „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове!
[5] Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум.
[6] Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи,
[7] защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми.
[8] Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност.
[9] Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието.
[10] Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато,
[11] защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея.
[12] Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие.
[13] Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи.
[14] Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата.
[15] Чрез мене царуват царете и властителите узаконяват правдата.
[16] Чрез мене управляват князете и велможите, всички отсъждат справедливо.
[17] Обичам тези, които ме обичат, и ще ме намерят онези, които ме търсят.
[18] Аз притежавам богатството и славата, трайното съкровище и правдата.
[19] Плодовете ми са по-добри от злато, дори от най-чисто злато, и ползата от мене е по-добра от фино сребро.
[20] Аз вървя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
[21] за да дам на тези, които ме обичат, да наследят правдата и да напълнят съкровищниците.
[22] Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време.
[23] Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена.
[24] Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода.
[25] Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете,
[26] преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената.
[27] Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната,
[28] когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни,
[29] когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята –
[30] аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време.
[31] Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове.
[32] И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми!
[33] Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
[34] Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми,
[35] защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа.
[36] А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“