[1] Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:
[2] „Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми!
[3] Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе.
[4] Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер,
[5] за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените.
[6] Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени.
[7] Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.
[8] Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци.
[9] Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.
[10] Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.
[11] Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.
[12] Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.
[13] Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце.
[14] Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече.
[15] Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.
[16] Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.
[17] Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.
[18] Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта.
[19] Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното.
[20] Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден.
[21] Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.
[22] Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.
[23] Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.
[24] Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.
[25] Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.
[26] Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ.
[27] Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.
[28] Децата стават и се хвалят от нея, мъжът ѝ също я прославя:
[29] „Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“
[30] Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.
[31] Отдайте ѝ признание заради плода на ръцете ѝ и нека нейните дела се прославят при градските порти!“