[1] Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден.
[2] Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език.
[3] Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете.
[4] Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта?
[5] Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов.
[6] Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни.
[7] Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко.
[8] Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си.
[9] Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата.
[10] Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат.
[11] Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене.
[12] Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани.
[13] Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог.
[14] Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.
[15] Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също.
[16] Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.
[17] Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си.
[18] Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит.
[19] Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека.
[20] Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни.
[21] Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят.
[22] И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него.
[23] Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си,
[24] защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род?
[25] Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки,
[26] тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви,
[27] ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.