Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Както снегът в лятно време и дъждът по жътва, така и оказването на чест не подхожда на глупеца.

[2] Както птицата хвръква, както лястовицата отлита, така незаслуженото проклятие няма да се сбъдне.

[3] Бичът е за коня, юздата – за магарето, а тоягата – за гърба на глупците.

[4] Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен на него;

[5] не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не се помисли той за мъдър.

[6] Който отправя поръчка чрез глупец, отсича краката си, причинява си неприятности.

[7] Както краката на куция отслабват, така и умната дума куца в устата на глупците.

[8] Който удостоява глупеца с чест, е като онзи, който слага объл камък в прашката.

[9] Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците.

[10] Онзи, който наема глупец, е като стрелец, който наранява със стрела всеки минувач.

[11] Както псе се връща при бълвоча си, така и глупецът само повтаря глупостите си.

[12] Видиш ли човек, който се мисли за мъдър, надявай се повече на глупеца, отколкото на него.

[13] Ленивецът се оправдава: „На пътя има лъв! Лъв насред улицата!“

[14] Вратата се върти на пантите си, а ленивецът на леглото си.

[15] Ленивецът потапя ръка в блюдото, но му е тежко да я повдигне до устата си.

[16] Ленивецът се има за по-мъдър от седем души, способни да дадат смислен отговор.

[17] Който се намесва в чужд спор, е като онзи, който хваща за ушите минаващото куче.

[18] Както шутът стреля с огнени и смъртоносни стрели,

[19] така е и човекът, който коварно измамва ближния си и казва: „Аз само се пошегувах.“

[20] Където няма дърва, огънят угасва, и където няма клеветник, раздорът престава.

[21] Въглищата са за жар, дървата – за огън, а свадливият човек – за разпалване на раздори.

[22] Думите на клеветника са вълшебни като сладкиши и проникват дълбоко в човека.

[23] Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура.

[24] Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство.

[25] Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му.

[26] Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда.

[27] Който копае яма на ближния си, сам ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре за другия, той върху самия него ще падне.

[28] Лъжливият език води до крушение и ласкателната уста причинява падение.

Книга Притчи на Соломон — Chapters