Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] По-добре сиромах, който води непорочен живот, отколкото човек с лъжлива уста, при това и глупав.

[2] Желание без знание е нещо недобро и който бърза с краката си, се препъва.

[3] Глупостта на човека изкривява пътя му; сърцето на такъв безумец негодува даже против Господа.

[4] Богатството привлича много приятели, а сиромаха го напуска и единственият му приятел.

[5] Лъжесвидетелят няма да остане ненаказан и който говори лъжа, няма да се спаси от възмездие.

[6] Мнозина търсят благоволението на големците и всеки иска да е приятел на щедрия човек.

[7] Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях, за да поговори, но и това не постига.

[8] Който придобива разум, обича живота си; който спазва благоразумие, намира добро.

[9] Лъжесвидетелят няма да остане без наказание и който говори лъжа, ще загине.

[10] Разкошът не подхожда на глупеца, още повече на роба – властване над князе.

[11] Благоразумието прави човека дълготърпелив и най-достойното за него е да бъде снизходителен към грешките.

[12] Гневът на царя е като рев на млад лъв, а благоволението му – като роса по тревата.

[13] Глупавият син е нещастие за баща си и свадливата жена е като неспирно течащ улук.

[14] Къщата и имотът са наследство от родителите, а благоразумната жена е от Господа.

[15] Леността потопява в дълбок сън и ленивото същество ще търпи глад.

[16] Който спазва заповедта, запазва живота си, а който не е внимателен в своите пътища, ще загине.

[17] Който прави добро на сиромаха, дава в заем на Господа и Той ще му се отплати за извършеното благодеяние.

[18] Наказвай сина си, докато има надежда, и не се смущавай от плача му.

[19] Избухливият човек ще бъде наказан, защото, ако го съжалиш, трябва да прибавиш още наказание.

[20] Слушай съвета и приемай наставлението, за да бъде завършекът ти край на мъдрец.

[21] Много замисли изпълват сърцето на човека, но се сбъдва само предвиденото от Господа.

[22] Радост за човека е да оказва милост и по-добре сиромах, отколкото лъжец.

[23] Страхопочитанието пред Господа благославя за живот и който го има, ще спи спокойно нощем и няма да го постигне нещастие.

[24] Ленивият човек потапя ръка в блюдото, но не иска да я повдигне до устата си.

[25] Ако накажеш присмехулника, простият ще се вразуми; изобличиш ли благоразумния, той ще придобие знания.

[26] Синът, който се отнася зле с баща си и прогонва майка си, постъпва безсрамно и безчестно.

[27] Престани, сине мой, да се вслушваш в съвети, които те отклоняват от мъдрите слова.

[28] Безсъвестният свидетел се гаври със съда и устата на нечестивите изригват злост.

[29] Съдилища са подготвени за присмехулници, а ударите – за гърба на глупците.

Книга Притчи на Соломон — Chapters