Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Замислите на сърцето принадлежат на човека, а отговорът на езика е от Господа.

[2] Всички пътища на човека са чисти в очите му, но Господ преценява душите.

[3] Предайте делата си на Господа и замислите ще се утвърдят.

[4] Господ е направил всичко заради Себе Си, дори нечестивия пази за злочестия ден.

[5] Всеки горделив по сърце е отвратителен пред Господа, сигурно е, че няма да остане ненаказан.

[6] Вината се очиства с милосърдие и вярност и злото се избягва със страхопочитание пред Господа.

[7] Когато пътищата на човека са приятни на Господа, Той примирява и враговете му с него.

[8] По-добре малко с правда, отколкото много печалби с неправда.

[9] Сърцето на човека замисля своя път, а Господ насочва стъпките му.

[10] Вдъхновението идва чрез устата на царя; неговата уста не трябва да греши за присъдата.

[11] Точните теглилки и везни са от Господа, всички тежести за мерене в торбата са Негово дело.

[12] Вършенето на беззаконие е отвратително за царете, защото престол се утвърждава с правда.

[13] Правдивите уста са приятни за царете; те обичат онзи, който говори истината.

[14] Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири.

[15] Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд.

[16] Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро.

[17] Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си.

[18] Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението.

[19] По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви.

[20] Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа.

[21] Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора.

[22] Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост.

[23] Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му.

[24] Благите думи са пита мед – сладка за душата, лековита за тялото.

[25] Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта.

[26] Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва.

[27] Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън.

[28] Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите.

[29] Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път;

[30] присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло.

[31] Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата.

[32] Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си – от завоевателя на града.

[33] Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.

Книга Притчи на Соломон — Chapters