[1] Своенравният върви след своите прищевки и се обявява против всякакъв умен съвет.
[2] Глупавият не се наслаждава от благоразумието, а само от показване на ума си.
[3] С идването на нечестивия идва и презрението, а със срама – позорът.
[4] Думите на човешките уста са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.
[5] Не е добре да си благосклонен към виновния, за да отхвърлиш справедливия в съда.
[6] Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.
[7] Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му.
[8] Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко.
[9] Немарливият в работата си е брат на разсипника.
[10] Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен.
[11] Имотът на богатия е укрепен град за него и е като висока ограда във въображението му.
[12] Сърцето на човека се възгордява преди падение, а преди прослава то се смирява.
[13] Безумие и срам е за човека да дава отговор, преди да е изслушал.
[14] Духът на човека го подкрепя в немощ, а кой може да подкрепи сломения дух?
[15] Сърцето на благоразумния придобива знание, а ухото на мъдрите търси още знание.
[16] Подаръкът, който дава човек, му отваря път и го довежда до големци.
[17] В тъжбата си прав изглежда този, който започва пръв, но идва съперникът му и го подлага на изпитание.
[18] Жребият прекъсва разприте и решава делата между силните.
[19] Онеправданият брат е по-недостъпен от укрепен град и свадите са като ключалки на крепост.
[20] От плода на човешката уста ще се насити коремът му; от произведеното от устата си той се нахранва добре.
[21] Смърт и живот има в силата на езика и които го владеят, ще ядат от плодовете му.
[22] Който е намерил съпруга, намерил е съкровище и е получил благоволение от Господа.
[23] Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря дръзко.
[24] Има приятели, които си причиняват зло един на друг; но има и приятел, по-привързан и от брат.