[1] Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си.
[2] Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него.
[3] В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят.
[4] Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.
[5] Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа.
[6] Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно.
[7] Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста.
[8] Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.
[9] Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение.
[10] Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му.
[11] Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее.
[12] Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.
[13] И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга.
[14] Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите.
[15] Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки.
[16] Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян.
[17] Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен.
[18] Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
[19] Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника.
[20] Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия.
[21] Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.
[22] Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност.
[23] От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда.
[24] Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост.
[25] Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама.
[26] В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове.
[27] Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта.
[28] Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза.
[29] Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост.
[30] Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
[31] Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.
[32] Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.
[33] Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда.
[34] Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите.
[35] Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.