[1] По-ценно е името, отколкото голямото богатство; по-добре е изисканата външност, отколкото среброто и златото.
[2] Богатият и сиромахът се срещат един с друг; Господ е създал и тях двамата.
[3] Благоразумният предвижда нещастието и се укрива, а неопитните отиват напред и биват наказвани.
[4] Богатството, славата и животът са награда за смирението, за страхопочитанието пред Господа.
[5] По пътя на коварния има тръни и примки; който мисли за живота си, стои далече от тях.
[6] Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.
[7] Богатият човек властва над бедния; който взема назаем, е роб на заемодавеца.
[8] Който сее неправда, ще пожъне злини, и тоягата, с която безчинства, ще бъде сломена.
[9] Милосърдният ще бъде благославян, защото дава хляба си на бедния.
[10] Изгони присмехулника и раздорът ще се намали, ще престанат и свадата, и позорът.
[11] Царят е приятел на този, който обича чистото сърце и има приятна реч.
[12] Очите на Господа закрилят благоразумния, Той осуетява брътвежите на вероломния.
[13] Ленивецът се оправдава: „Лъв има на улицата; насред улицата ще ме убият!“
[14] Устата на прелюбодейките са дълбока пропаст: в нея ще падне този, на когото Господ се разгневи.
[15] Ако глупостта е обхванала сърцето на младежа, пръчката за наказание ще я премахне от него.
[16] Който угнетява сиромаха, иска да придобие печалба, и който дава на богатия – има само загуба.
[17] Наклони ухо и слушай думите на мъдреците, и обърни сърцето си към моето поучение;
[18] те ще бъдат приятни за тебе, ако ги съхраниш в сърцето си и ако всякога бъдат готови в устата ти.
[19] Да се уповаваш на Господа – така аз те поучавам и днес, именно тебе.
[20] Нали ти писах наистина три пъти, като те съветвах и поучавах,
[21] за да ти възвестя верността на думите на истината, за да ги предаваш на онези, които те изпращат.
[22] Не ограбвай сиромаха, защото той е беден, и не притеснявай угнетения при градските порти.
[23] Защото Господ ще води съдебното им дело и ще ограби живота на грабителите им.
[24] Не ставай приятел с гневливия човек и не общувай със сприхавия,
[25] за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка за живота си.
[26] Не бъди от тези, които с подаване на ръка се задължават и стават поръчители за дългове;
[27] ако няма с какво да заплатиш, защо да ти вземат постелката изпод тебе?
[28] Не премествай отдавна прокараните граници, които са дело на твоите бащи.
[29] Ето човек, трудолюбив в работата си – такъв ще служи при царете, а не при простите.