Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Мъдрият син слуша бащината поука, а необузданият не чува изобличаването.

[2] Човек ще вкуси добро от плода на устата си, а душата на лъжливите носи насилие.

[3] Който пази устата си, той предпазва душата си; който широко разтваря устата си, той ще загине.

[4] Душата на ленивеца желае, но напразно, а душата на прилежните ще се насити.

[5] Праведникът мрази лъжливата дума, а нечестивият постъпва подло и срамно.

[6] Правдата пази онзи, който живее непорочно, а нечестието съсипва грешника.

[7] Един се прави на богат, а няма нищо, друг се преструва на беден, а има голямо богатство.

[8] С богатството си човек откупва живота си, а бедният не обръща внимание на заплаха.

[9] Светлината на праведниците блести весело, а светилникът на нечестивите угасва.

[10] От гордостта произлиза раздор, а мъдростта е с онези, които се съветват.

[11] Богатство, спечелено без труд, намалява, а който събира постепенно, ще го умножи.

[12] Несбъдната надежда потиска сърцето, а изпълненото желание е дърво за живот.

[13] Който не обръща внимание на словото, ще си плати, а който почита Божията заповед, ще бъде възнаграден.

[14] Поуката на мъдрия е извор за живот – отдалечава от мрежите на смъртта.

[15] Добрият разум дава милост, а пътят на неверните е жесток.

[16] Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият разпространява глупост.

[17] Нечестивият пратеник изпада в беда, а верният посланик носи избавление.

[18] Немотията и срамът идват върху този, който пренебрегва поуката, а който се съобразява с укора, ще бъде почетен.

[19] Изпълненото желание е наслада за душата, но за глупавите отклоняването от злото е отвратително.

[20] Който общува с мъдри, ще стане мъдър, а който другарува с глупави, ще страда зле.

[21] Злото преследва грешниците, а на праведниците ще се въздава добро.

[22] Добрият оставя наследството и на внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния.

[23] Много храна има и на нивата на бедния, но някои загиват от липса на справедливост.

[24] Който жали тоягата си, мрази сина си, който го обича, отрано го наказва.

[25] Праведникът яде до насита, а коремът на нечестивите ще търпи лишение.

Книга Притчи на Соломон — Chapters