[1] Когато седнеш да ядеш с властник, гледай добре какво е сложено пред тебе
[2] и обуздай гърлото си, ако си лаком.
[3] Да не се прелъстиш от вкусните му гозби – те са измамна храна.
[4] Не се старай да придобиеш богатство; не насочвай мислите си към това.
[5] Отправиш ли взор към него, ето – няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел.
[6] Не яж на трапеза у недоброжелател и не се съблазнявай от вкусните му гозби.
[7] Защото подобно на човек, който пресмята всичко, така се държи и той. „Яж и пий“ – казва ти той, но сърцето му не е с тебе.
[8] Ще избълваш залъка, който си изял, и напразно си изхабил приветливите си думи.
[9] Не говори пред ушите на глупец, защото той ще презре разумните ти думи.
[10] Не премествай отдавна прокараната граница, нито влизай в нивите на вдовиците,
[11] защото техният Закрилник е силен; Той ще води делото им против тебе.
[12] Насочи сърцето си към учение и ушите си – към думи, изпълнени със знание.
[13] Не оставяй детето без наказание; ако го накажеш с пръчка, то няма да умре.
[14] Като го накажеш с пръчка, ти ще спасиш душата му от гибел.
[15] Сине мой, ако твоето сърце бъде мъдро, също и моето сърце ще се радва;
[16] и моята вътрешност ще ликува, когато твоята уста говори справедливо.
[17] Нека сърцето ти не завижда на грешниците, но да се стреми по всяко време към страхопочитание пред Господа,
[18] защото предстои щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.
[19] Слушай, сине мой, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си по правия път.
[20] Не бъди между онези, които се опиват с вино, между онези, които се отдават на плътски удоволствия,
[21] защото пияницата и похотливецът ще обеднеят и сънливият ще бъде облечен в дрипи.
[22] Слушай баща си, от когото си роден; не презирай майка си, когато тя остарее.
[23] Купувай истина, но не продавай мъдрост, поука и разум.
[24] Бащата на праведен човек ликува и който е родил мъдър син, му се радва.
[25] Нека се веселят баща ти и твоята майка, която те е родила.
[26] Сине мой, предай сърцето си на мене и нека моите пътища допаднат на очите ти,
[27] защото блудницата е дълбока пропаст и прелюбодейката – тесен ров.
[28] Тя дебне в засада като разбойник и умножава престъпниците между хората.
[29] У кого има горестни възклицания? У кого – плач? У кого – побоища без причина? У кого – мътни очи?
[30] У онези, които засядат около вино, които търсят да опитат питие, смесено с аромати.
[31] Не гледай как се червенее виното, как показва блясъка си в чашата, как се лее гладко.
[32] Накрая то ще ухапе като змия и ще жилне като отровна пепелянка.
[33] Пред очите ти ще се привиждат чудновати неща и сърцето ти ще заговори развратно,
[34] и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
[35] „Удряха ме, не ме заболя; блъскаха ме, не усетих. Когато се пробудя, пак ще търся същото.“