[1] Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране,
[2] за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието,
[3] защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин,
[4] но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.
[5] Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята.
[6] Така че пътят на живота ѝ не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.
[7] И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми.
[8] Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ,
[9] за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек;
[10] за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом.
[11] И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени,
[12] и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека;
[13] защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници?
[14] Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“
[15] Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.
[16] Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи – по площадите?
[17] Нека те бъдат само твои, а не и на чужди.
[18] Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост
[19] като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта ѝ.
[20] И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка?
[21] Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки;
[22] собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях.
[23] Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.