[1] Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен.
[2] Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот.
[3] Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.
[4] Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.
[5] Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее.
[6] Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек?
[7] Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.
[8] Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.
[9] Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“?
[10] Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа.
[11] Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.
[12] Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете.
[13] Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.
[14] „Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.
[15] Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста.
[16] Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца.
[17] Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.
[18] Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане.
[19] Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала.
[20] Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма.
[21] Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края.
[22] Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне.
[23] Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо.
[24] Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си?
[25] Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка.
[26] Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката.
[27] Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност.
[28] Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов.
[29] Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците.
[30] Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.