[1] По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор.
[2] Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му.
[3] Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата.
[4] Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото.
[5] Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан.
[6] Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи.
[7] Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек.
[8] Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее.
[9] Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля.
[10] Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия.
[11] Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик.
[12] По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост.
[13] Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му.
[14] Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
[15] Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа.
[16] За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост.
[17] Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие.
[18] Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си.
[19] Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне.
[20] Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда.
[21] Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
[22] Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите.
[23] Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието.
[24] Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята.
[25] Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила.
[26] Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта.
[27] Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен.
[28] Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.