[1] Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,
[2] записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова;
[3] да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата;
[4] да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите.
[5] Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет,
[6] за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки.
[7] Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.
[8] Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си,
[9] защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.
[10] Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй.
[11] Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен,
[12] ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба,
[13] ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка,
[14] ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ –
[15] сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им,
[16] защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.
[17] Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата.
[18] Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си.
[19] Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.
[20] Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите;
[21] вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:
[22] „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието?
[23] Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си.
[24] Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава.
[25] И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми.
[26] Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст,
[27] когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение.
[28] Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят.
[29] Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа;
[30] не приеха съвета ми и презряха моите укори,
[31] затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети.
[32] Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си;
[33] но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“