[1] Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си.
[2] Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си.
[3] Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си.
[4] Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник,
[5] за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.
[6] Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му
[7] и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад,
[8] който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща
[9] по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака.
[10] И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце,
[11] бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи:
[12] ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого.
[13] Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза:
[14] „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си.
[15] Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих.
[16] Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет.
[17] Покадих леглото си със смирна, алое и канела.
[18] Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки,
[19] защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път.
[20] Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“
[21] Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста.
[22] Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен – срещу изстрел,
[23] докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
[24] И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми!
[25] Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ,
[26] защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея.
[27] Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.