Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Не завиждай на лошите хора, нито пожелавай да бъдеш с тях,

[2] защото сърцето им крои насилие и устата им говорят зло.

[3] Къща се поддържа с мъдрост, а се укрепва с разум;

[4] и с умение нейните помещения се напълват с всякакви скъпи и ценни богатства.

[5] Мъдрият човек е силен и разумният човек усилва мощта си.

[6] Затова ще водиш война благоприятно с обмисляне и ще имаш успех с много съветници.

[7] Мъдростта е недостъпна за глупеца; той не отваря уста при портите.

[8] Който замисля да извърши зло, наричат го интригант.

[9] Каквото намисли глупостта, е грях, и присмехулникът е мерзост за хората.

[10] Покажеш ли се малодушен в усилно време, силата ти е недостатъчна.

[11] Освобождавай влачените на смърт и се застъпвай за обречените на убиване.

[12] Ако кажеш „Ето ние не сме знаели за това“ – тогава Този, Който подлага на изпитание сърцата, нима не знае? Онзи, Който бди над живота ти, знае това и ще въздаде на човека според делата му.

[13] Сине мой, яж мед, защото е приятен, и медена пита, която е сладка за вкуса ти.

[14] Знай, такава е и мъдростта за душата ти. Ако си я постигнал, има щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.

[15] Не поглеждай с престъпни намерения към жилището на праведника, не разрушавай мястото на покоя му,

[16] защото праведникът пада седем пъти и пак се изправя, а нечестивите ще паднат в погибел.

[17] Недей се радва, когато врагът ти падне, и сърцето ти да не ликува, когато той се подхлъзне,

[18] да не би Господ да види това и да не го одобри, и да отвърне от него гнева Си.

[19] Не се смущавай от злодеи и не завиждай на нечестиви,

[20] защото добър край не очаква злия – светилникът на нечестивите ще угасне.

[21] Сине мой, имай страхопочитание от Господа, както и от царя – ти не се обявявай срещу тях.

[22] Защото от тях двамата неочаквано идват допуснато нещастие и непредвидена погибел.

[23] Още притчи идват от мъдреците: не е добре да се проявява лицеприятие в съд.

[24] Който казва на виновния: „Ти си прав“, него хората ще проклинат и мразят.

[25] А към тези, които изобличават такъв, ще се окаже благоволение и върху тях ще дойде благословение.

[26] В уста целува онзи, който дава верен отговор.

[27] Уреди работите си извън жилището си, свърши ги на нивата си и едва тогава изграждай къщата си.

[28] Не ставай лъжесвидетел против ближния си – защо да мамиш с устата си?

[29] Не казвай: „Както той постъпи с мене, така и аз ще постъпя с него; ще въздам на човека според делата му.“

[30] Минавах край нивата на ленивец и покрай лозето на нехаен човек.

[31] Ето всичко бе обрасло с тръни, коприва бе покрила всичко наоколо и каменната му ограда беше съборена.

[32] Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си, погледах и усвоих поука:

[33] още малко сладък сън, още малко сладка дрямка, още малко ще полежиш със скръстени ръце

[34] и сиромашията ще дойде при тебе като грабител и немотията – като натрапчив бедняк.

Книга Притчи на Соломон — Chapters