[1] Не завиждай на лошите хора, нито пожелавай да бъдеш с тях,
[2] защото сърцето им крои насилие и устата им говорят зло.
[3] Къща се поддържа с мъдрост, а се укрепва с разум;
[4] и с умение нейните помещения се напълват с всякакви скъпи и ценни богатства.
[5] Мъдрият човек е силен и разумният човек усилва мощта си.
[6] Затова ще водиш война благоприятно с обмисляне и ще имаш успех с много съветници.
[7] Мъдростта е недостъпна за глупеца; той не отваря уста при портите.
[8] Който замисля да извърши зло, наричат го интригант.
[9] Каквото намисли глупостта, е грях, и присмехулникът е мерзост за хората.
[10] Покажеш ли се малодушен в усилно време, силата ти е недостатъчна.
[11] Освобождавай влачените на смърт и се застъпвай за обречените на убиване.
[12] Ако кажеш „Ето ние не сме знаели за това“ – тогава Този, Който подлага на изпитание сърцата, нима не знае? Онзи, Който бди над живота ти, знае това и ще въздаде на човека според делата му.
[13] Сине мой, яж мед, защото е приятен, и медена пита, която е сладка за вкуса ти.
[14] Знай, такава е и мъдростта за душата ти. Ако си я постигнал, има щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.
[15] Не поглеждай с престъпни намерения към жилището на праведника, не разрушавай мястото на покоя му,
[16] защото праведникът пада седем пъти и пак се изправя, а нечестивите ще паднат в погибел.
[17] Недей се радва, когато врагът ти падне, и сърцето ти да не ликува, когато той се подхлъзне,
[18] да не би Господ да види това и да не го одобри, и да отвърне от него гнева Си.
[19] Не се смущавай от злодеи и не завиждай на нечестиви,
[20] защото добър край не очаква злия – светилникът на нечестивите ще угасне.
[21] Сине мой, имай страхопочитание от Господа, както и от царя – ти не се обявявай срещу тях.
[22] Защото от тях двамата неочаквано идват допуснато нещастие и непредвидена погибел.
[23] Още притчи идват от мъдреците: не е добре да се проявява лицеприятие в съд.
[24] Който казва на виновния: „Ти си прав“, него хората ще проклинат и мразят.
[25] А към тези, които изобличават такъв, ще се окаже благоволение и върху тях ще дойде благословение.
[26] В уста целува онзи, който дава верен отговор.
[27] Уреди работите си извън жилището си, свърши ги на нивата си и едва тогава изграждай къщата си.
[28] Не ставай лъжесвидетел против ближния си – защо да мамиш с устата си?
[29] Не казвай: „Както той постъпи с мене, така и аз ще постъпя с него; ще въздам на човека според делата му.“
[30] Минавах край нивата на ленивец и покрай лозето на нехаен човек.
[31] Ето всичко бе обрасло с тръни, коприва бе покрила всичко наоколо и каменната му ограда беше съборена.
[32] Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си, погледах и усвоих поука:
[33] още малко сладък сън, още малко сладка дрямка, още малко ще полежиш със скръстени ръце
[34] и сиромашията ще дойде при тебе като грабител и немотията – като натрапчив бедняк.