[1] Човек, който, макар и изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще бъде съкрушен, без надежда за изцеление.
[2] Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене.
[3] Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот.
[4] Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява.
[5] Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му.
[6] Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва.
[7] Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него.
[8] Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта.
[9] Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой.
[10] Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот.
[11] Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа.
[12] Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви.
[13] Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата.
[14] Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.
[15] Пръчката и порицанието дават мъдрост; но разпуснатото момче е срам за майка си.
[16] Когато злодеи са на власт, престъпността се увеличава; но праведниците ще видят техния провал.
[17] Наказвай сина си и той ще ти подготви утеха и ще дари с радост душата ти.
[18] Без пророческо откровение народът подивява, а който спазва Божия закон, е блажен.
[19] Робът няма да се поправи само с думи; защото той разбира, но не обръща внимание.
[20] Видиш ли човек, прибързан в думите си, надявай се повече на глупеца, отколкото на такъв.
[21] Ако роб е изнежен от детинство, такъв накрая става неблагодарник.
[22] Гневливият човек възбужда раздори, а сприхавият изпада в много грехове.
[23] Гордостта унижава човека, а смиреният по дух ще придобие чест.
[24] Който дели кражба с крадец, мрази живота си; той чува за проклятия към съдията, но не го известява.
[25] Страхът се превръща в примка пред хората; а който се надява на Господа, ще бъде в безопасност.
[26] Мнозина търсят благоволението на управника, но истинската присъда за всеки идва от Господа.
[27] Злодеят е мерзост за праведниците, а мерзост за злодея е този, който живее праведно.