[1] И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести.
[2] След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.
[3] На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи.
[4] И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.
[5] И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“
[6] Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
[7] Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
[8] други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал.
[9] Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.
[10] Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида.
[11] Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
[12] А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“
[13] Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“
[14] Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“
[15] Така и сториха и сложиха всички да насядат.
[16] Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
[17] И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
[18] Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“
[19] Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“
[20] Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“
[21] Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,
[22] като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“
[23] И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
[24] Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
[25] Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.
[26] Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели.
[27] Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
[28] Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли.
[29] И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.
[30] И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия,
[31] които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.
[32] А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
[33] И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.
[34] Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.
[35] И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“
[36] И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
[37] На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ.
[38] И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.
[39] Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.
[40] Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“
[41] А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“
[42] И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.
[43] И всички се смаяха пред Божието величие. Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си:
[44] „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“
[45] Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
[46] Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“
[47] Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си
[48] и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“
[49] Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“
[50] Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“
[51] А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.
[52] И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.
[53] Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.
[54] Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?“
[55] Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.
[56] Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ И отидоха в друго село.
[57] И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“
[58] А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
[59] На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
[60] Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“
[61] А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“
[62] Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“