[1] Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват.
[2] За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.
[3] Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му.
[4] И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“
[5] Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“
[6] А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала.
[7] Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“?
[8] Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“?
[9] Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.
[10] Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“
[11] На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.
[12] Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч
[13] и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“
[14] Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата.
[15] Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
[16] и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.
[17] Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?
[18] Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“
[19] И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“
[20] Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци,
[21] нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас.“
[22] Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.
[23] И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете!
[24] Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден.
[25] Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.
[26] И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки:
[27] ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички.
[28] Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.
[29] Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.
[30] Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки.
[31] В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад!
[32] Спомняйте си за жената на Лот!
[33] Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси.
[34] Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят.
[35] Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят.
[36] Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.“
[37] Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“