[1] Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро,
[2] видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.
[3] Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа.
[4] Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“
[5] А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“
[6] Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат.
[7] Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.
[8] Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“
[9] Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,
[10] сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“
[11] И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
[12] Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“
[13] Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.
[14] А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“
[15] Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.
[16] А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
[17] Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.
[18] И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,
[19] и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.
[20] Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“
[21] А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“
[22] Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?
[23] Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?
[24] Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“
[25] И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
[26] А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
[27] След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“
[28] Той остави всичко, стана и Го последва.
[29] И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
[30] А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“
[31] Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните;
[32] не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
[33] А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“
[34] Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях?
[35] Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“
[36] Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха.
[37] И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят.
[38] Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото.
[39] И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“