[1] Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха.
[2] А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.
[3] Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.
[4] И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.
[5] Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
[6] Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.
[7] И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне.
[8] Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“
[9] Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“
[10] Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,
[11] и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“
[12] И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“
[13] Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
[14] Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли;
[15] и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.
[16] Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“
[17] И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;
[18] защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“
[19] И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“
[20] Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
[21] Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
[22] И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“
[23] Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
[24] А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.
[25] Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.
[26] Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.
[27] Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
[28] Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.
[29] И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас –
[30] да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
[31] И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.
[32] Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“
[33] Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“
[34] Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“
[35] А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“
[36] Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.
[37] Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“
[38] Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
[39] И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.
[40] Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“
[41] И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
[42] „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“
[43] И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.
[44] Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
[45] Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.
[46] И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
[47] Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“
[48] А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“
[49] Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“
[50] И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
[51] Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
[52] А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!
[53] Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“
[54] Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
[55] Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.
[56] Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“
[57] Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“
[58] След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“
[59] А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“
[60] Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.
[61] Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“
[62] И като излезе вън, горчиво заплака.
[63] А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият.
[64] И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“
[65] И много други хули говореха против Него.
[66] А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион
[67] с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.
[68] Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.
[69] Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“
[70] Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“
[71] А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“