[1] През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя.
[2] Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний.
[3] Затова всички се отправяха да се записват в своя град.
[4] Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род,
[5] за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете.
[6] Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди.
[7] И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
[8] В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си.
[9] И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много.
[10] Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора.
[11] Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.
[12] По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“
[13] И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:
[14] „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“
[15] Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
[16] Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.
[17] И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.
[18] Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.
[19] А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.
[20] И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.
[21] Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.
[22] А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,
[23] защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа –
[24] и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
[25] По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.
[26] На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.
[27] Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,
[28] взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
[29] „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;
[30] защото очите ми видяха спасението,
[31] което Ти си приготвил пред всички народи –
[32] светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
[33] А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него.
[34] И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия,
[35] за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
[36] Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си
[37] и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
[38] В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
[39] Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.
[40] А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
[41] Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха.
[42] И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.
[43] Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.
[44] Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.
[45] И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.
[46] След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.
[47] Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.
[48] Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“
[49] Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“
[50] Но те не разбраха думите, които им каза.
[51] Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.
[52] А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.