[1] В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.
[2] Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?
[3] Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.
[4] Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?
[5] Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
[6] Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.
[7] И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“
[8] Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.
[9] И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“
[10] Една събота Иисус поучаваше в една синагога.
[11] Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.
[12] Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“
[13] И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.
[14] Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“
[15] Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?
[16] А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“
[17] И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
[18] Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича?
[19] Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“
[20] И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство?
[21] Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
[22] Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.
[23] Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:
[24] „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.
[25] Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“,
[26] тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“.
[27] А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“
[28] Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън.
[29] И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.
[30] И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“
[31] В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“
[32] Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.
[33] Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.
[34] Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте.
[35] Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“