[1] Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята
[2] за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня.
[3] И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“
[4] Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово“.“
[5] Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света
[6] и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам.
[7] И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“
[8] А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“
[9] Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу,
[10] защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят“;
[11] и още: „Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си“.“
[12] А Иисус му отговори: „Казано е: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“
[13] И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.
[14] Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност.
[15] Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.
[16] Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете.
[17] Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:
[18] „Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените,
[19] да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“
[20] И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него.
[21] Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“
[22] И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“
[23] Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: „Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум“.“
[24] И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество.
[25] Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя.
[26] И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска.
[27] И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“
[28] Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост
[29] и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу.
[30] Но Той премина между тях и си отиде.
[31] И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни.
[32] И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.
[33] В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас:
[34] „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“
[35] Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо.
[36] И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“
[37] И се разнесе мълва за Него навред из областта.
[38] След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да ѝ помогне.
[39] Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва.
[40] Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше.
[41] Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
[42] Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях.
[43] Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“
[44] И проповядваше в синагогите на Галилея.