[1] Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха.
[2] Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“
[3] А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него?
[4] Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“
[5] След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“
[6] В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала.
[7] А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
[8] Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи.
[9] Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“
[10] И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
[11] А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.
[12] През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
[13] А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли:
[14] Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,
[15] Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот,
[16] Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.
[17] И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон
[18] бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове.
[19] И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
[20] А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство.
[21] Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
[22] Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки.
[23] Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците.
[24] Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата.
[25] Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
[26] Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.
[27] А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят,
[28] благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят.
[29] Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.
[30] На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
[31] И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях.
[32] Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат.
[33] Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото.
[34] Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
[35] Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
[36] Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
[37] Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости.
[38] Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
[39] Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата?
[40] Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.
[41] Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
[42] Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
[43] Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
[44] Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде.
[45] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.
[46] И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам?
[47] Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича.
[48] Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
[49] А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“