[1] През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
[2] Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.
[3] Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.
[4] А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят.
[5] Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте!
[6] Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога.
[7] А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.
[8] И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели.
[9] А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.
[10] И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.
[11] А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете.
[12] Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“
[13] Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“
[14] А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“
[15] И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“
[16] Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод.
[17] И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“
[18] И си каза: „Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си.
[19] И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“
[20] Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“
[21] Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“
[22] И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.
[23] Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото?
[24] Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!
[25] И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?
[26] Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото?
[27] Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.
[28] И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци!
[29] Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои!
[30] Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща.
[31] Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.
[32] Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде царството Си.
[33] Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпва, където крадец не приближава и което молец не поврежда.
[34] Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
[35] Бъдете винаги готови, с препасана дреха и запалено светило,
[36] като слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
[37] Блажени са онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истината ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат и ще пристъпи да им служи.
[38] И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери будни, блажени са тези слуги.
[39] Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.
[40] Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.“
[41] Петър Го попита: „Господи, за нас ли казваш тази притча или за всички?“
[42] А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?
[43] Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва така.
[44] Истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.
[45] Ако пък този слуга рече в сърцето си: „Господарят ми ще се забави да се върне“, и започне да бие слуги и слугини, да яде и пие и да се напива –
[46] господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който той не знае, ще го отдели и ще му наложи наказание като на неверните.
[47] Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е подготвил или не е постъпил според волята му, ще бъде бит много.
[48] Който пък не е знаел и е направил нещо, достойно за наказание, ще бъде бит малко. От всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска. И на когото е поверено много, от него повече ще се изисква.
[49] Огън дойдох да донеса на земята; и как искам да беше вече пламнал.
[50] С кръщение трябва да се кръстя; и как бих искал вече да съм го изпитал!
[51] Мислите, че дойдох да донеса мир на земята ли? Не мир, казвам ви, а раздяла.
[52] Защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
[53] Баща ще бъде против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва.“
[54] Тогава се обърна и към народа: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: „Дъжд идва.“ И вали.
[55] А когато задуха южен вятър, казвате: „Жега ще бъде.“ Така и става.
[56] Лицемери, вида на небето и земята умеете да разпознавате, но как тогава днешното време не можете да проумеете?
[57] И защо вие сами не решавате как трябва да постъпвате?
[58] Когато отиваш с противника си в съда, постарай се по пътя да се помириш с него. Иначе ще те откара при съдията, съдията ще те предаде на тъмничаря, а тъмничарят ще те хвърли в тъмница.
[59] Казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната стотинка.“