[1] Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици
[2] и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса,
[3] Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.
[4] А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча:
[5] „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха.
[6] Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага.
[7] Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха.
[8] А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
[9] Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“
[10] Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.
[11] Тази притча означава: семето е Божието слово.
[12] Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят.
[13] Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.
[14] Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод.
[15] А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
[16] И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.
[17] Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
[18] И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
[19] Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ.
[20] Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“
[21] А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“
[22] Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха.
[23] Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност.
[24] Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие.
[25] Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“
[26] Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея.
[27] Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата.
[28] Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“
[29] Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците.
[30] Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него.
[31] И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.
[32] Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
[33] Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави.
[34] Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността.
[35] И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха.
[36] Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият.
[37] И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна.
[38] А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите:
[39] „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
[40] Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
[41] Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му,
[42] понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.
[43] Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари,
[44] се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана.
[45] Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш „кой се допря до Мене“.“
[46] Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“
[47] Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала.
[48] А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“
[49] Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“
[50] Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“
[51] А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето.
[52] Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“
[53] А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.
[54] Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“
[55] И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде.
[56] Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.