[1] След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.
[2] И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,
[3] искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.
[4] Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.
[5] Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“
[6] И той бързо слезе и Го прие с радост.
[7] Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“
[8] А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“
[9] Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.
[10] Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“
[11] И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство.
[12] Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.
[13] И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“
[14] Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“
[15] Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.
[16] Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“
[17] Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“
[18] Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“
[19] Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“
[20] Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.
[21] Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“
[22] Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.
[23] Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“
[24] И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“
[25] Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“
[26] Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.
[27] А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
[28] Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
[29] А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,
[30] като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.
[31] И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“
[32] Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.
[33] А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“
[34] Те отговориха: „То е нужно на Господа.“
[35] Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.
[36] И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.
[37] А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,
[38] и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“
[39] Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“
[40] Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“
[41] А когато наближи и видя града, заплака за него
[42] и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.
[43] Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.
[44] И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
[45] И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него.
[46] Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
[47] И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят.
[48] Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.