[1] Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“
[2] А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята,
[3] насъщния ни хляб давай ни всеки ден,
[4] и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия“.“
[5] След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,
[6] защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“
[7] А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.
[8] Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.
[9] Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;
[10] защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.
[11] И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба,
[12] или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?
[13] И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“
[14] Веднъж Той изгони бяс на немотата; когато бесът излезе, немият човек проговори. И народът се смая.
[15] Но някои от тях рекоха: „Той изгонва бесове със силата на Веелзевул, бесовския княз.“
[16] А други, за да Го изкушат, искаха от Него знамение от небето.
[17] Но Той знаеше техните помисли и им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и дом, разделен от вражда, пропада.
[18] Казвате, че Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете. Но ако Сатаната сам воюва против себе си, как може тогава да устои царството му?
[19] При това ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
[20] Но ако Аз чрез Божия пръст изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство.
[21] Когато силен човек брани с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност.
[22] Но когато някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разпределя отнетата плячка.
[23] Който не е с Мене, той е против Мене. Който не събира с Мене, той разпилява.
[24] Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и като не намира, казва: „Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.“
[25] И той идва, намира го пометен и нареден.
[26] Тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И сега на този човек му става по-лошо, отколкото преди.“
[27] Докато Той говореше това, една жена от народа възкликна с висок глас: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“
[28] А Той рече: „Да, но блажени са и тези, които слушат Божието слово и го спазват.“
[29] Когато народът взе да се събира около Него, Той заговори: „Лукав е днешният род! Иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.
[30] Защото, както Йона беше знамение за ниневийците, тъй и Синът човешки ще бъде за този род.
[31] Южната царица ще се яви в Съда с хората от този род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето – тук стои Един, Който е повече от Соломон.
[32] Мъжете от Ниневия ще се явят в Съда с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето – тук стои Един, Който е повече от Йона.
[33] Никой, когато запали светило, не го поставя на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.
[34] Окото е светило за тялото. Затова когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина; а когато е лукаво, и тялото ти ще бъде изпълнено с тъмнина.
[35] Затова гледай светлината у тебе да не бъде тъмнина.
[36] И тъй, ако цялото ти тяло е светло, без частица тъмнина, тогава то цялото ще свети, сякаш те осветява сиянието на светило.“
[37] Докато Иисус говореше, един фарисей Го покани да обядва с него. Той отиде и седна на трапезата.
[38] А фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете преди обяда.
[39] Но Господ му рече: „Наистина вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, но отвътре сте пълни с алчност и лукавство.
[40] Безумци, нима Този, Който сътвори външното, не сътвори и вътрешното?
[41] Затова дайте милостиня онова, което е вътре, и всичко ще ви бъде чисто.
[42] Но, горко ви, фарисеи, защото давате десятък от джоджен, седефче и всякакъв зеленчук, а немарите за справедливостта и Божията любов. Това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате.
[43] Горко ви, фарисеи, защото обичате предното място в синагогите и поздрави по тържищата.
[44] Горко ви, защото сте като гробове, които не личат и по които хората ходят, без да знаят, че ги сквернят.“
[45] Тогава един от законоучителите Му рече: „Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.“
[46] Но Той отвърна: „Горко и на вас, законоучителите, защото товарите хората с мъчни за носене бремена, а самите вие и с пръст не ги докосвате.
[47] Горко ви, защото зидате гробници на пророците, които вашите прадеди избиха.
[48] С това свидетелствате за делата на прадедите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
[49] Това предсказа и Божията премъдрост: „Ще им изпратя пророци и апостоли и едни от тях ще убият, а други ще прогонят.“
[50] И от това поколение ще се търси вина за кръвта на всички пророци, пролята от сътворението на света –
[51] от кръвта на Авел до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви: ще се търси вина от това поколение.
[52] Горко ви, законоучители, защото обсебихте ключа към познанието: сами не влязохте и на влизащите попречихте.“
[53] И когато Иисус си тръгна оттам, книжниците и фарисеите изпаднаха в ярост и взеха да Го предизвикват с много въпроси,
[54] като Го дебнеха и гледаха да Го уловят в някоя дума, за да Го обвинят.