[1] Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него
[2] и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“
[3] Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми:
[4] Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“
[5] А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“
[6] Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“
[7] И отговориха: „Не знаем откъде беше.“
[8] Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
[9] И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време.
[10] А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.
[11] Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.
[12] Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.
[13] Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“
[14] Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“
[15] И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?
[16] Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“
[17] Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
[18] Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
[19] Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.
[20] Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.
[21] И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.
[22] Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“
[23] Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?
[24] Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“
[25] Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“
[26] И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.
[27] Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:
[28] „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“
[29] И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.
[30] Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.
[31] Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.
[32] След всички умря и жената.
[33] И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“
[34] А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.
[35] Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.
[36] Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.
[37] А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.
[38] Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“
[39] На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“
[40] И не смееха вече да Го питат за нищо.
[41] А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син?
[42] Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,
[43] докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“
[44] И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“
[45] И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си:
[46] „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките,
[47] които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“