[1] Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
[2] като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше.
[3] В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“
[4] Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,
[5] понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“
[6] Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!
[7] А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?
[8] Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“
[9] На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
[10] „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
[11] Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,
[12] постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“
[13] А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
[14] Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“
[15] Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.
[16] Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.
[17] Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
[18] Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“
[19] Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
[20] Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“
[21] А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“
[22] Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“
[23] А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
[24] Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
[25] Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“
[26] Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“
[27] Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“
[28] Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“
[29] А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство
[30] и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“
[31] И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки.
[32] Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят,
[33] ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“
[34] Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.
[35] Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.
[36] И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.
[37] Казаха му, че Иисус от Назарет минава.
[38] Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“
[39] Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“
[40] Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:
[41] „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“
[42] Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“
[43] И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.