[1] Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат.
[2] И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“
[3] А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“
[4] Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“
[5] Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.
[6] Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец.
[7] И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим.
[8] А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши.
[9] Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше.
[10] Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха.
[11] А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат.
[12] И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг.
[13] А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа,
[14] им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.
[15] А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.
[16] Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“
[17] А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.
[18] Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“
[19] А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.
[20] Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.
[21] Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“
[22] Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“
[23] Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.
[24] И Пилат реши да бъде, както те искат.
[25] Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.
[26] А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус.
[27] Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
[28] А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.
[29] Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“
[30] Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“
[31] Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“
[32] Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.
[33] И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.
[34] Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.
[35] Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“
[36] И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и
[37] казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“
[38] А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“.
[39] Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“
[40] А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!
[41] Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“
[42] И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“
[43] А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“
[44] Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час.
[45] Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.
[46] Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.
[47] А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“
[48] Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.
[49] А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.
[50] Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив,
[51] и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.
[52] Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.
[53] И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.
[54] Този ден беше петък и настъпваше събота.
[55] След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.
[56] Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.