[1] Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,
[2] както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,
[3] затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле,
[4] за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.
[5] По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета.
[6] И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа.
[7] Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.
[8] Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
[9] падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади.
[10] А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.
[11] Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник.
[12] Като го видя, Захария се смути и страх го обзе.
[13] Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;
[14] и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му.
[15] Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си;
[16] и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог;
[17] и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“
[18] Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“
[19] Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
[20] а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“
[21] А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.
[22] Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням.
[23] След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
[24] След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше:
[25] „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“
[26] Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,
[27] при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария.
[28] Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“
[29] А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.
[30] Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;
[31] и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
[32] Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,
[33] и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
[34] А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“
[35] Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
[36] Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.
[37] Защото за Бога няма нищо невъзможно.“
[38] Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
[39] Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.
[40] Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.
[41] Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.
[42] И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
[43] И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ?
[44] Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.
[45] И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
[46] А Мария рече: „Душата ми величае Господа
[47] и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
[48] задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
[49] Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято
[50] и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат.
[51] Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
[52] свали властници от престола и въздигна унизени;
[53] гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
[54] взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта,
[55] която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“
[56] И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
[57] А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.
[58] Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.
[59] На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
[60] Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“
[61] Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“
[62] И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.
[63] Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.
[64] И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.
[65] Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.
[66] Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.
[67] И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:
[68] „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ.
[69] Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид,
[70] както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:
[71] спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
[72] като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет –
[73] клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,
[74] да ни избави от ръката на враговете ни,
[75] за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
[76] И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.
[77] Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му
[78] поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините,
[79] за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“
[80] А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.