[1] Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум.
[2] Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране.
[3] Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му.
[4] Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш,
[5] защото обича народа ни и синагогата той построи.“
[6] Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,
[7] затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.
[8] Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва; а на слугата си: „Направи това“ – и той го прави.“
[9] Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“
[10] И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
[11] На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
[12] А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.
[13] Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“
[14] След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“
[15] Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му.
[16] И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“
[17] И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.
[18] А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си
[19] и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“
[20] А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме“?“
[21] Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.
[22] В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.
[23] Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“
[24] Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?
[25] Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци.
[26] Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
[27] Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“
[28] Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“
[29] И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан.
[30] А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.
[31] И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат?
[32] Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте“.
[33] Защото дойде Йоан Кръстител – той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: „Бяс има“.
[34] Дойде Синът човешки – ядеше и пиеше; а казвате: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници“.
[35] Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“
[36] Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
[37] А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро;
[38] и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро.
[39] Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“
[40] А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“
[41] Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
[42] Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“
[43] Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“
[44] И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри.
[45] Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми.
[46] Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми.
[47] Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“
[48] На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“
[49] А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“
[50] Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“