[1] След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.
[2] Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
[3] Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци.
[4] Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте!
[5] И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“
[6] И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.
[7] Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща.
[8] И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.
[9] Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“
[10] В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:
[11] „Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“
[12] Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден, отколкото за този град.
[13] Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
[14] Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
[15] И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!
[16] Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“
[17] Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“
[18] А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица.
[19] Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди.
[20] Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
[21] В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
[22] И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
[23] И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.
[24] Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
[25] И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“
[26] А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“
[27] Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“
[28] Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
[29] Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
[30] Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
[31] Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.
[32] Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.
[33] Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,
[34] и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
[35] А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“
[36] И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“
[37] Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
[38] И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
[39] Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.
[40] А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“
[41] Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
[42] а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“