[1] В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния,
[2] при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята.
[3] И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове.
[4] Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог.
[5] Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки.
[6] Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“
[7] На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание?
[8] Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: „Авраам е нашият баща“. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам.
[9] И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй – всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“
[10] Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“
[11] Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“
[12] Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“
[13] А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“
[14] Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“
[15] Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос,
[16] Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
[17] Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“
[18] С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше.
[19] Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада – жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил;
[20] към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.
[21] Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори
[22] и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“
[23] Когато Иисус започваше служението Си, беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф, Илий,
[24] Матат, Левий, Мелхий, Янай, Йосиф,
[25] Мататия, Амос, Наум, Еслий, Наге,
[26] Маат, Мататия, Семин, Йосих, Йода,
[27] Йоанан, Рисай, Зоровавел, Салатиил, Нирий,
[28] Мелхий, Ади, Косам, Елмодам, Ир,
[29] Йосий, Елиезер, Йорим, Матат, Левий,
[30] Симеон, Юда, Йосиф, Йонам, Елиаким,
[31] Мелеа, Менна, Матата, Натам, Давид,
[32] Йесей, Овид, Вооз, Салмон, Наасон,
[33] Аминадав, Арам, Есром, Фарес, Юда,
[34] Яков, Исаак, Авраам, Тара, Нахор,
[35] Серух, Рагав, Фалех, Евер, Сала,
[36] Каинам, Арфаксад, Сим, Ной, Ламех,
[37] Матусал, Енох, Яред, Малелеил, Каинам,
[38] Енос, Сит, Адам, Божий.